"Успех и вървете смело напред!"

С тези думи завършва обръщението на Розалина Петкова към младежите, навършили пълнолетие и напускащи приемните си родители в община Търговище през м. юни 2019 г.

В него още се казва:

Здравейте,

Аз съм Розалина Петкова. Завърших преди две години. Знаете историята ми. Но сега ще споделя пътя си след завършването.

Мен лично ме беше страх. От евентуален провал, от новото, от неизвестното. Трябваше ми време. Много време. За да осмисля всичко, което правя. Решението да дойда в София бе импулсивно. Дори на моменти го намирах за глупаво – „Какво по дяволите правя?“; „На какво разчитам?“; „Къде ми беше разума да ида на другия край на България? При това сама?“. Беше ми трудно! Главно, защото огромна част от енергията ми заминаваше в размисли и съпротивления! Трябваше ми доста време, за да се примиря. И още толкова, за да видя успехите си. Та аз едва месец след като бях дошла в непознатия и страшен голям град, съчетавах успешно работа и университет! Но не бях уверена в успеха си. Нещо повече – не го забелязвах въобще! Струваше ми се, че тъпча на едно място. Тогава дойдоха първите ми изпити. И минаха успешно! Аз, която нямах идея къде точно се намирам, нито имах предварителна основа на това, което уча. Аз успях! Чувството беше уникално, а резултата – супер удовлетворяващ и мотивиращ! Животът често ни поставя „тухлички“, които да преместим. Понякога се раняваме, понякога ги виждаме отдалеч и ги избягваме. Но истината е, че без тези пречки няма да сме същите! Това е опит! Всичко е опит и урок! И колкото и да е трудно, не трябва да се спираме. Изключително много ми помогна приемната ми майка!! Тя беше моя опора не само докато бях в дома й. Тя беше до мен и когато бях далеч. Нейният дом е широко отворен за мен винаги! Тя е до мен и сега !! Винаги ме е подкрепяла и вярва в мен, повече отколкото аз самата в себе си! Винаги е готова да ме изслуша и да ми помогне да намеря посоката си, когато съм я изгубила. Беше до мен в страховете и тревогите ми. Държеше и продължава ежедневно да държи здраво ръката ми! Това е семейството!! Всеотдайност, любов и грижа!!

Започвате нов етап от живота си! Един от най-добрите съвети, който мога да ви дам, е да не правите компромис със съвестта си! Светне ли ви червената лампичка в съзнанието, не бързайте!! Спрете, помислете и открийте източника на проблема! Препятствията ще бъдат много и различни - къде да живея; какво да работя, за да мога да покривам месечните си разходи и да ми остават средства за неща, които искам.

Лично аз в началото нямах голямо желание да излизам - бях твърде заета да се боря с бурята, бушуваща в съзнанието ми. Но идва един момент, в който си казваш – „ Добре, аз за какво работя, щом не мога да си позволя едно кафе?“ И се ориентираш да търсиш нещо друго. Но е двустранен процес – за да намериш нещо по-добро, трябва да дадеш повече - било енергия, било време. Всичко е опит!

Щастлива съм, че минах през нещата, през които минах - лутане, търсене на варианти, работа. Благодарна съм на хората, които бяха до мен и на хората, които и сега са до мен и държат здраво ръката ми. Вярвам, че най-доброто предстои! Да, много от преживяванията ни, действително са невероятни, уникални и изграждащи, но най- най- доброто чака своето време, за да ни смае.

Успех и вървете смело напред!