"Радвайте се на живота! Бъдете добри и правете добро!"

С тези думи завършва обръщението на  Марияна Асенова , девойка, напуснала приемното си семейство, след навършване на пълнолетие, към младежите, които напускат през м. юни 2019 г. приемните си родители в община Тръговище

А ето и самото обръщение:

Здравейте, мили хора,

Казвам се Марияна и съм на 22 години. Била съм в приемно семейство, имам страхотна майка, с която все още сме заедно. Тя е страхотна жена, винаги ме е подкрепяла в трудни и лоши моменти... Аз съм много щастлива, че имам майка като нея. Благодарна съм на хората, които ми помогнаха да я срещна и да е в живота ми.. Приемната ми майка ме научи „Да бъда себе си. Да вярвам. Да обичам. Да постигам целите си“.

Трудно ми беше да бъда себе си. В един период постоянно се притеснявах от хората, сякаш аз бях различна от останалите деца, защото бях в приемно семейство. Да бъдеш в приемно семейство е истинска мечта. Имаш хора, които те подкрепят, обичат и винаги са до теб. В началото бях много тъжна за това,че нямах родители.. Биологичната ми майка ме е изоставила след раждане, а баща ми е починал като съм била бебе.. Пораснах в едно малко селце в грижите на баба ми. Преди всичко имах шанса да бъда едно щастливо, весело дете. Тичах, скачах, играех.. Но винаги ми е липсвало нещо.. Майка и баща... Приемната майка се появи едва когато бях на 13 години.. Тогава бях настанена в кризисен център, защото нямаше кой да се грижи повече за мен.. Благодарна съм на Социалните за това, че ме срещнаха с приемната ми майка. От пръв поглед се харесахме казах, ето това ще бъде моята майка.. Заедно с приемната ми майка имахме доста трудности..

Преди 3 години завърших, бях абитуриент.. Мили деца, сигурна съм, че абитуриентската ви вечер е била незабравима, каквато беше и за мен.. При Президента в София също беше прекрасно и много вълнуващо…

След завършването ми имах предложение за работа в курорт Слънчев Бряг, където работя и до момента.. Много съм доволна, харесва ми да работя със туристи, по този начин изучавам езици..

Идва момент в който трябва да си самостоятелен. Няма нищо страшно от това. Аз лично се чувствам много добре. Разбира се има трудности и отговорности, които трябва да поемаш лично.. Аз вярвам в себе си и знам, че мога да постигна най-доброто.. Трябва да имаме вяра и воля. После всичко идва от самосебе си.

Радвайте се на живота! Бъдете добри и правете добро!