
На 6 и 7 ноември 2025 г. в Голямата зала на община В.Търново се проведе Национална конференция „От днес към утре: възможности и визия за промяна и реформа в резидентната грижа за деца в България“, която бе организирана от община Велико Търново, фондация „Международна социална служба – България“ и УНИЦЕФ България.
Събитието бе под патронажа на министъра на труда и социалната политика, г-н Борислав Гуцанов, и д-р инж. Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на Управителния съвет на НСОРБ и в партньорство с Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качество на социалните услуги.
В конференцията взеха участие над 200 представители на държавни институции, общини, неправителствени организации, доставчици на социални услуги, професионалисти, ангажирани с резидентната грижа за деца в България и младежи над 18 г., напуснали грижата.
Събитието бе посветено на 15-годишнината от приемането на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и на плановете за нейното изпълнение.
В рамките на двата дни бе направена равносметка на постигнатото за 10 години, ббяха представени резултатите от проведено допитване до професионалисти, работещи в резидентни услуги, на деца над 16 години, настанени в подобни услуги и на младежи над 18 г., напуснали центрове за настаняване от семеен тип и Преходни жилища, които стимулираха дискусиите за трудностите и предизвикателствата в работата с децата и младежите - от входа до изхода, тяхната подготовка за напускане, взаимодействия със служителите и др.
Конференцията завърши с редица конкретни предложения от страна на специалистите и младежите, които да спомогнат да се очертае нова визия за бъдещето на резидентната грижа за деца, включително и за подкрепата на младежите, напускащи системата.На базата на анализа на най-често срещаните трудности в работата с децата, техните множествени и комплексни потребности и пътя им през системата за закрила на детето бе постигнат консенсус, че резидентната грижа трябва да бъде ръководена от знанията за травмата и нарушената привързаност и техния ефект върху развитието на децата.