Адвокат Миглена Балджиева за правото на контакт на детето с нерезидентния родител по време на Ковид-19

Кризата с новия коронавирус преобърна света. Световната здравна организация обяви пандемия. С решение на Народното събрание, в България се въведе извънредно положение, считано от 13 Март 2020 година.

Само за няколко седмици Ковид-19 промени обичайното ежедневие на децата в страната. За да гарантира правото им на живот и тяхното здраве държава ограничи други техни права. Първоначално се преустанови посещението на културни мероприятия, в т.ч. и на кина, като изрично се забрани провеждането на всякакви масови мероприятия, в които участват деца[1]. Впоследствие се въведоха забрани за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места[2]. А два дни по-късно в София се забрани и достъпът до Природен парк „Витоша“[3]. Всички тези мерки по безпрецедентен начин засегнаха правото на децата на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора, както и на свободно участие в културния живот и изкуствата[4]. За първи път в най-новата ни история се промени и начина на обичайно упражняване на правото на децата на образование[5] чрез посещение и физическо присъствие в учебно заведение, тъй като като бяха затворени всички училища и детски градини. Децата бяха принудени да си останат вкъщи, поради въвеждането на т.нар. обучение от разстояние, в електронна среда, чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии[6]. Не без значение за децата е и ограничаване на правото на свободно придвижване в страната чрез въвеждане на изисквания за влизане и излизане в областните центрове, само  в случай на неотложност на пътуването, поради полагане на труд, здравословни причини или завръщане на настоящ или постоянен адрес[7], както и на правото на напускане на страната чрез публикуване на предупреждения за въздържане от пътуване до определени държави посредством пет-степенна скала за определяне на риска за всяка страна поотделно[8]. Допълнително се въведе и изискване за носене на защитни маски за лице на всички закрити или открити обществени места[9]

Институциите на национално и местно ниво, Интернет платформите и медиите призовават хората да си останат по домовете.

Тази трудна и изключително бързо променяща се среда, постави особени предизвикателства пред родителите, които живеят разделено, що се отнася до контактите на детето с нерезидентния родител. Практическият въпрос, който много от тях поставят е: следва ли да се изпълняват споразуменията и съдебните решения в частта относно контактите с децата по време на Ковид-19?

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. И това е така, защото законът не дава разрешение на този казус. Няма и налична съдебна практика (най-вероятно такава ще бъде създавана след като пандемията отшуми), тъй като за първи път попадаме в подобно безпрецедентно положение. Липсват и утвърдени насоки или стандарти за логистика на тези отношения в нововъзникналата ситуация.

По мое мнение това, от което родителите трябва да се ръководят, за да се справят с предизвикателствата на новата ситуация, е преди всичко осигуряване на благосъстоянието и гарантиране на физическото и психическото здраве на техните деца защото децата също са поставени в стресова ситуация. За да може да се случи това, на първо място родителите трябва да комуникират помежду си. По този начин всеки от тях ще сподели с другия какви са неговите опасения, тревоги и страхове, от една страна, както и какво поведение ще следва за себе си и за детето, от друга страна. Ключовото в случая е да се постигне разбиране между родителите и спазване на общи правила за грижа по отношение на детето, както когато те решат да продължат да изпълняват определения режим на контакти, така и когато постигнат съгласие за временна промяна под формата на ограничаване на физическите срещи между детето и нерезидентния родител. Важно е да се подчертае, че всеки казус изисква индивидуално решение, което зависи от ситуацията на всяко конкретно дете – дали живее с възрастни роднини (баба и дядо, които са рискова група); дали ще посещава място, в което живеят възрастни роднини; дали в семейството на нерезидентния родител има други деца и/или партньор на родителя; дали има болни от Ковид-19 в семейството; дали семейството е поставено под карантина (като ситуацията в Банско); дали детето следва да пътува между градове или села на далечно разстояние или в чужбина, в случай че родителите му имат различно местоживеене и т.н.

Някои ще кажат, че постигането на съгласие е трудна задача, а други, че това е невъзможно. И с двете тези ще се съглася, предвид опита и практиката ми през годините като адвокат на родители в конфликт. Всъщност в живота, не само в правото, се оказва че човек трябва да се научи да прави отстъпки, защото това води до постигане на съгласие. Затова родителите, особено в настоящата кризисна ситуация, трябва да намерят начин да правят компромиси. Един от възможните варианти за компромис може да бъде промяна в режима на осъществяване на контактите с детето, дори това да доведе временно до тяхното физическо ограничаване или спиране, в името на постигането на решение, което най-добре ще работи за тяхното дете. При всички положения обаче, за да постигнат компромисни решения, родителите трябва да бъдат кооперативни помежду си и креативни по отношение на идеите за промяна на отношенията с децата.  Затова, ако се настоява за временно преустановяване на физическите контакти между детето и нерезидентния родител, то следва в замяна да се предложат алтернативи. Такива биха били например използването  на познатите ни средства и начини за поддържане на непряк контакт чрез осигуряване на възможности на детето за: провеждане на телефонни разговори, размяна на текстови съобщения (sms), както и осъществяване на видеовръзки посредством различните Интернет платформи (Messenger, Skype, WhatsApp, Viber, FaceTime и т.н.), за което и двамата родители трябва да съдействат активно. Друга опция би било да се уговори „компенсация“ за резидентния родител и детето чрез увеличаване на времето на преките контакти между тях  след приключване на извънредното положение.

Важно е да се отбележи, че промяната в контактите ще се отрази както на родителите, така и на детето. Нерезидентният родител ще се лиши от обичайните дейности, които е свикнал да прави с детето, когато прекарват времето си заедно – да играят, да готвят, да заспиват заедно, да четат книги, да се разхождат в планината и т.н. Резидентният родител пък ще бъде допълнително натоварен да полага непрекъсната грижа за детето за по-дълъг период от време, включително да съчетава тази грижа с работата си от вкъщи например, което също не е лесна задача. Но, най-много ще страда детето, тъй като то няма да може да споделя времето си и с двамата родители.

Необходимо е също да се подчертае, че тази промяна няма за цел да лиши нерезидентния родител от връзка с детето, а по-скоро да се намалят до минимум рисковете от заразяване с коронавируса и последващо боледуване, както на родителите, така и на детето.  Разбира се, всички трябва да са наясно, че това ще бъде временно решение, до приключване на извънредното положение, след което отношенията ще се възстановят в съответствие с първоначалното споразумение или съдебно решение.  

При постигане на уговорка за промяна на режима на лични отношения, родителите трябва да информират детето за това по подходящ начин. Това ще му осигури спокойствие и сигурност, че няма да загуби контакт с родителя, с когото не живее, както и че тази промяна ще бъде само за определен период от време. 

Най-накрая, но не на последно място, бих посъветвала родителите, преди да предприемат каквито и да е стъпки, по своя собствена инициатива или по съвет на адвокат, за разрешаване на възникнал спор в ситуация на извънредно положение, да вземат предвид следното: всички институции, включително съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и канторите на частните съдебни изпълнители, които в една нормална ситуация са ангажирани да съдействат при неспазване на определен режим на лични отношения, работят в ограничен режим и с ограничен капацитет. Освен това, за да могат да свършат своята работа професионално, съдиите и съдебните изпълнители се нуждаят от съдействието на подкрепящите специалисти, каквито в случая се явяват социалните работници и полицаите. В същото време, че социалните работници и полицаите са на „първа линия“ и поради това, те са ангажирани с изключително важни задачи, които се явяват приоритетни към настоящия момент, тъй като са свързани с опазване и гарантиране на общественото здраве на всички ни. Затова, бъдете разумни, запазете спокойствие, комуникирайте помежду си, търсете компромиси и намирайте решения, които да гарантират спокойствието, безопасността, сигурността и здравето на вашите деца! #ОстаниВкъщи.